Играещият човек 

Холандският философ и историк Йохан Хьойзинха в книгата си „Homo Ludens”( Играещият човек) лансира тезата, че играта не е биологическа функция, а културно явление. Всички човешки дейности поразително приличат на игра. И тя трябва да се разглежда като отделен, основен фактор във всяка дейност, а не като същност на тази дейност.

 

Участието или организирането от държавата на хазартни игри не е съвременен феномен. Игрите на случайността формирани чрез инициативата на държавите в целия свят имат особени характеристики и те са твърде далеч само от задоволяването на стремежа да спечелиш. Гръцкият поет Софокъл твърди, че заровете са изобретени от митологичен герой по време на обсадата на Троя. Въпреки, че това може да има донякъде съмнителна основа, неговите писания около 500 г. пр. н. е. са първото споменаване на зарове в гръцката история. Знаем, че заровете са съществували много по-рано от това, тъй като са били открити в египетска гробница от 3000 г. пр. н. е.

 

Древните гърци и римляни са обичали да залагат на всякакви неща при всяка възможност. Всъщност всички форми на хазарт – включително игрите на зарове, освен тези които не са организирани от императорите или от сената са забранени в древния Рим. На уловените се налага глоба, четири пъти повече от залога. В резултат на това гениални римски граждани изобретяват първите хазартни чипове, така че ако бъдат хванати от охраната те могат да твърдят, че играят само за чипове, а не за истински пари. Днес този номер не минава.

Почти сигурно е, че някои форми на залагания са се случвали още в зората на човешката история. Най-ранните конкретни доказателства идват от Древен Китай, където са били открити плочки, използвани за елементарна игра на късмета. Това са плочки „рисувани на дърво“, и те са били част от игра тип лотария. Предполага се, че става дума за фишове за кено, които са били използвани около 200 г. пр. н. е. като някакъв вид лотария за финансиране на държавни работи – включително изграждането на Великата китайска стена. Лотариите продължават да се използват за граждански цели през цялата история. Харвард и Йейл са създадени с помощта на лотарийни фондове и продължават да го правят до наши дни.

 

Тези исторически разходки не са само за украса, но и доказателство, че човешката цивилизация възниква и се развива в играта, като игра. Всички държавно организирани и контролирани хазартни игри са преди всичко със социални и благотворителни цели. Разбира се, използва се слабостта на хората да спечелят бързо, да се забавляват, да избягат от ежедневието си или да намерят промяна в живота си, но загубите им при залаганията в държавния тотализатор са минимални и могат да се преобразуват в сила.

 

Българският спортен тотализатор с 65 годишна история, 123 милионери и десетки хиляди с по-малки печалби е инвестирал по закон своите печалби в дейности, които са се развивали бързо именно заради финансирането им от българския държавен хазартен оператор. Идеята за използване на фондовете от лотарийните игри и държавния тотализатор за социални и обществени нужди, колкото и странно да звучи, се основава на факта, че печелиш даже когато губиш. Индивидуалната загуба при държавния тотализатор се реинвестира в обществени дейности. Всеки човек е част от обществото, следователно даже когато губи, печели.

 

Но колкото и да сме загубили в държавните тото игри, при всяко вдигане на българското знаме и прозвучаването на химна след международни победи на български състезатели повечето от нас стават прави вкъщи, даже когато са сами. Едва ли в такива моменти си спомняме за нашите загуби, които са се използвали подходящо, за да се гордеем с националните си постижения в спорта, но това наистина е така.

 

Все пак играта със случайността е човешки културен елемент, който нито е привилегия, нито е тегоба. Тъй като със случайността не можеш да се пазариш. Обикновено тя винаги печели. Затова ако наистина искате да удвоите парите си, просто ги сгънете и ги поставете в задния си джоб.